Ангел Каралийчев

Биография

Ангел Иванов Каралийчев e роден на 21 август 1902 година в град Стражица, област Велико Търново. В ранно детство расте в бедно семейство, без възможности да се докосва до широкия литературен извор. Баща му е трудолюбив и прави всичко да осигури хляб на децата си, а майката е неграмотна. В бащината къща е притежавал само две книги: „Песнопойка от Славейков и историята на Александър Македонски”.

„Тия книги, споделя писателят, бяха донесени от един пътен книжар, който разнасяше по селата книги с една кошница. Други книги през детските си години не съм разгръщал.”

Учителят Константин Кръстев забелязва, че момчето е будно и жадно за знания и за това му подарява още книги, които Ангел прочита с удоволствие. Писателят не крие, че по време на занятия любимото му занимание е било да пише разкази и истории. На 17 годишна възраст започва да пише в русенското списание “Ученическа мисъл”, където публикува стихотворение от личното си творчество “Орелът”. Отчита дейност, като работи и в общината в град Стражица, а по-късно и като сътрудник и редактор в някои издателства. През студентските си години предпочита да следва Химия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Точно тогава, докато следва съчинява и първата си стихосбирка „Ръж”.

На писането се отдава изцяло, когато негов близък приятел загива от коварното заболяване туберкулоза. Пречупен емоционално автора оставя химията и започва да пише. Началото е изключително трудно, но с всеки изминал ден и с помощта на Ран Босилек, Ангел Каралийчев се насочва към аудиторията на най-малките читатели.

По онова време се запознава с Вела Ушева, известна актриса от Народния театър в София. Ушева не прави планове за семейство, тъй като се е отдала изцяло на сцената. Дора Габе и нейната сестра устройват „случайна” среща между Каралийчев и младата актриса. Така между тях се запалва любовната искра. Вела е била изключителен талант, венчан от силно внимание, а това е бил повод за Каралийчев да я ревнува много силно. В изблик на гняв Ангел Каралийчев дава ултиматум на своята любима – да направи избор или него, или кариерата й. Актрисата предпочита кариерата си. С изстрел в гърдите, любимият детски автор решава да сложи край на живота си пред Народния театър в София. До фатален край не се стига, тъй като куршумът минава на сантиметри от сърцето. За спомен остава заседналия под кожата на гърба му куршум. След случилото се Ушева избира да се отдаде изцяло на Каралийчев и да остави сцената в миналото. Година по-късно двамата сключват брак.

Семейният живот се оказва труден, а тъжните нотки в творчеството му са доказателство. Писателят се разделя със сина си няколко месеца след раждането, а три години по-късно губи и малката си дъщеря, която умира в ръцете му, ненавършила две годинки. Повестта ,,Ането”,която се изучава в училище и до днес е посветена на нея. Семейстовото няма желание за други деца след загубата.

Българският поет Георги Струмски напомня в негово произведение, посветено на Каралийчев –„Ангел Златоуст”, че когато Каралийчев посещавал литературни четения, малчуганите неведнъж са го питали дали той самия има дете. Творецът оставал помрачен от тъгата след този въпрос, но всеки път намирал кураж да каже:

„Да, имам! Всички български деца са мои деца!”

В края на дните си Ангел Каралийчев е много болен и не може да се движи, но Вела не се отказва да се грижи, както за неговото здраве, така и за издаване на творчеството му. Животът за Каралийчев свършва на 15 декември 1972 г. в София.

През 1974 г., сборника от разкази „Приказен свят” печели световно отличие за детска литература – Почетна грамота на името на Ханс Кристиан Андерсен от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY)

Факти:

Завършва дипломация през 1928 г.
Първата книга на Каралийчев излиза през 1923 г. – „Мауна лоа“
1924 г. излиза първия му сборник „Ръж“
1925 г. се издава първата му детска книга – „Мечо“
От 1932 до 1944 е работил в редакцията на вестник „Кооперативна просвета“
Пише приказки, разкази, пътеписи и легенди.

Творчество

Мауна лоа (1923; поема)
Крали Марко по народните песни (1925; 1930)
Ръж (1924; разкази)
Мечо (1925; разкази)
Жълтици (1925; малки разкази)
Имане (1927; разкази)
Крилатият юнак (1927; приказка)
Чудната свирка (1927; приказка)
Богородична сълза (1928; приказки)
Цар Иван Шишман (1928)
Приказен свят (1929; 1930, 1933; 1943; 1954; 1960; 1969; 1972; 1982; 1985)
Смъртта на хан Крума (1929)
Честит човек (1929; приказки)
Край огнището (1929; 1936; народни приказки)
Мравешка история (1931; 1945; малки разкази)
Дядовата броеница (1932; 1940; народни приказки)
Кошер. Стихове и разкази за малките спестовници (1932)
Лъжовен свят (1932, 1941, 1943, 1946; разкази)
Чудната птичка. Четири народни приказки (1932)
Бързоходната княгиня. Естонска приказка (1933)
Жълтите птички (1933)
Месечината и дяволът (1933)
Пророческият сън (1933)
Аз съм книга хубавица за най-мирните дечица (1935)
Сребърна ръкойка. Пътеписи. Настроения. Разкази (1935)
Ането (1938; 1966; 1976; 1985; 1999; повест)
Вихрушка (1938; разкази и легенди)
Крилата помощ (1938; радиопиеса; съвместно с Матвей Вълев)
Ято (1938)
Земята на българите (1939; 1942; пътеписи)
Исторически разкази. Легенди, сказания, откъси от миналото на българския народ (1939)
Старопланинските бунтовници (1939)
Тошко Африкански (1940; 1945; 1948; 1953; 1970; 1985; 1999)
Птичка от глина (1941; разкази и пътеписи)
Русенският каменен мост (1941; 1943; 1945; разкази)
Българчета (1942; разкази и приказки за деца)
Кладенче (1943)
Книга за малките българчета (1943)
Надежда (1944; разкази)
Весели премеждия (1945; стихове)
Двете маймунчета. Весели картинки и приказки (1945)
Великанът и ламята (1946, приказка)
Соколова нива (1946; разкази)
Български народни приказки (1948; 1952; 1954; 1956; 1957; 1958; 1960; 1965; 1971; 1974; 1975; 1985; 1988)
Житената питка (1948; 1960; 1965; 1973; 1974; 1988)
Крали Марко освобождава три синджира роби (1948)
Най-хубавата земя (1948; 1950; 1953; 1957; 1954; разкази и приказки)
Мъничкият Мук. Източна приказка (1949)
Народен закрилник (1949; 1950; 1954; разкази)
Който не работи, не трябва да яде (1950; 1955; приказка)
Строители на републиката (1950; избрани разкази)
Бялото гълъбче (1951)
Рожен (1951; пиеска в две картини)
Разкази и приказки (1952)
Малкият орач (1953; 1961; 1970; народна приказка)
Приказка за житните зърна (1953)
Братче и сестриче (1954)
Наковалня или чук (1954; 1958; 1963; 1971; 1972; разкази и очерци за Георги Димитров)
Тримата братя и златната ябълка (1954; 1980)
Пътища далечни (1954; очерци и пътни бележки)
Гладният вълк. Глупавата мечка (1956; народни приказки)
Избрани произведения (1956)
Самотната елхица (1956; приказка)
Лъв без опашка (1958; приказка)
Трите патенца (1958; приказка)
Топла ръкавичка (1959; 1965; 1972; 1975; приказки и разкази)
Безценното камъче (1960; 1968; 1970; приказка)
Гостенчета крилати (1960; 1964; народни приказки от разни страни)
Пух-пах (1960; народна приказка)
Тримата юнаци (1960; приказка)
Избрани произведения в 3 тома (1962-1963)
Майстор на майсторите (1963; народна приказка)
Подрумчета (1963; сборник мъдрости, афоризми, спомени, случки и импресии)
Юначният заек и вълчицата. Непослушните деца (1964)
Локомотивът на историята (1965; разкази и очерци)
Най-скъпият подарък (1965; 1973; разкази и приказки)
Майчина сълза. Житената питка. Лъв без опашка (1966; 1975; 1985; приказки)
Спомени. Из моя дневник. В широката съветска земя. Писатели. Капка мастило (1966; 1971)
Имало едно време (1968; 1985; народни приказки)
Безценно камъче. Юначният заек и вълчицата. Непослушните деца (1970)
Малкият орач (1970)
Най-старата приказка на света (1970)
Избрани произведения в 2 тома (1972)
Бялото агънце. Малкият скъперник (1975)
Лъв без опашка (1975; приказка)
Камбаната на свободата (1976, легенди и предания)
Дядо Божиловата надежда (1976)
Дарените години (1976)
Патаран и Цървулан (1976)
1877 (1977, исторически разказ)
Торбата с лъжите (1977)
Един за друг (1977, исторически разказ)
Торбата с жълтиците (1980)
Най-тежкото имане (1980)
Юначното петле (1986, приказка)
Камбаната на свободата (1989, легенди и предания)