Добротата във всеки от нас

Добротата във всеки от нас

Във връзка с отбелязването на 13 ноември като Световен ден на добротата екипът на ОБРАЗОВАНИЕТО.БГ предостави възможност на всеки да напише кратка статия на тема „Защо се сещаме за доброто само на дати като днешната? Какво е за вас добротата?”. Благодарим на всички включили се в инициативата! А ето и две от получените статии, които заслужават да бъдат прочетени:

Здравейте, празник на доброто трябва да е всеки наш ден. Един древногръцки философ е казал, че доброто не е дреболия, но се постига чрез дреболии. Обичам тези малки добринки, които усмихват дните ми. Наистина, ако не се възхищаваш от доброто, не си способен да го правиш. Затова аз се възхищавам на нашето следобедно безвремие, когато съпругът ми ме кани на кафе на терасата или синът ми ме уверява всекидневно, че ме обича повече, отколкото аз него…Въпреки че е в пубертета. Сигурно и аз не съм толкова лоша, щом доброто ме намира .А то, доброто, има много имена. Едно от тях е Ана от Каварна. Учителка от изчезващия вид- истинска и безшумно добра. Преди три години Фейсбук ме срещна с нея. Запознанството ми с нея потвърждава старата истина, че случайността е псевдоним на Бога, когато той иска да остане анонимен. Наскоро след виртуалното ни запознанство аз загубих мама. Ани беше приятелят, който намери думите, отдели много от времето си, за да бъде до мен, макар и не физически. Напук на разстоянията, ние бяхме толкова близки. Първата ни среща наживо просто потвърди избора на сърцето ми. Благодаря й за морските спомени, за дългите разговори, за милите жестове на внимание…За мен е привилегия да бъда нейна приятелка. Благородно завиждам на колегите и учениците й, защото имат шанса да споделят житейски мигове с един добър човек. А това зарежда и е като лавина. Защото когато се докосваш до добротворци, ставаш по-добър. Затова трябва да превърнем всеки наш ден в тържество на доброто. За да станем истински човеци! Благодаря, че съпреживяхте думите ми! Албена Цветкова

Може би в днешния петъчен ден срещахме повече публикации от рода на Петък 13-ти ,дали е късметлийски или от сорта, и много по-малко за Добротата с голямо “Д”. Разбира се или поне аз останах с това впечатление. Има ли я добротата всъщност? Та тя е навсякъде около нас, но ние или не я забелязваме или сме твърде себелюбиви и не отдаваме значение на тези “дребни” на поглед, но съществени неща. Не е ли доброта да погалиш детенце, да поздравиш непознат (та ние вече и познатите и съседите си не поздравяваме като се замисля). Не е ли доброта да подариш цвете или скромен подарък на близък, просто ей така да му покажеш, че не си го забравил. Да звъннеш един телефон на приятел, с който не сте се чували…да усети,че му липсваш, да подадеш ръка на друг, който има нужда от теб в даден момент, защото утре и ти може да попаднеш в подобна ситуация. Красотата ли ще спаси Света или добротата? Защото всеки забързан в ежедневните си грижи и проблеми се е озлобил и настървил дори. Всеки е крив някому, а самите ние безгрешни ли сме? Толкова ли е трудно да бъдем добри? В този нелек и скъп живот това поне е безплатно.”Добрата дума железни врати отваря” е казал мъдрия ни народ. Нека вникнем по-дълбоко в значението на тези думи. Както се пееше в песента: “Дано всяко едно добро същество срещне поне още едно,тогава…тогава”. Е, Добри хора, нека носим винаги доброто в себе си, имаме толкова голяма нужда от него, а и ще се почувстваме по-добре. Денят продължава, макар и като Петък 13-ти, но никога не е къснообади се на приятел!” Фатме Арслан

Изказваме искрени благодарности на двете авторки за споделеното мнение и нека се вслушаме в думите им и бъдем по-добри. И не забравяйте, че добротата е „заразна”, така че предайте нататък!

Тагове: