История

Началото на полиграфическото образование в България се свързва с името на Александър Богданов Македонски от град Сливен. Енергичен, трудолюбив и предприемчив за времето си младеж, Александър Б. Македонски получава стипендия от фонд „Христо Г. Данов“ и заминава за Лайпциг, където завършва с отличие Академия за полиграфически изкуства и книгопечатане. Придобитите технически знания по специалността, приложил на практика в работата си. Назначен в началото на 1923 г. за директор на Държавната печатница в София той предприел широкомащабна дейност. Запознавайки се отблизо с условията на труд на работниците, достигнал до извода, че за производството са необходими хора с професионални познания. Новият директор започнал подготовка за създаване на професионално училище. Македонски сам превел необходимите за училището учебници по: наборна техника, печатарска техника, история на книгопечатането, хармония на боите и графични техники. Есента на същата 1923 г. към Държавната печатница отваря врати Държавно средно графическо училище за книгопечатане и графически изкуства. Две години по-късно, през 1925 година, отново към Държавната печатница Ал. Македонски открива и Допълнително занаятчийско графическо училище с двугодишен вечерен курс на обучение. Той бил директор на двете училища и преподавател в тях. Двете училища се помещавали в една и съща сграда в двора на Държавната печатница, която им предоставяла всички производствени помещения за практическо обучение на учениците. По политически причини в края на учебната 1931/1932 г. Държавното средно графическо училище за книгопечатане и графически изкуства било закрито, но обучението в Допълнителното занаятчийско графическо училище продължило. На 30 март 1944 г. при бомбардировката над София, осъществена от английски и американски военновъздушни сили, сградата на Държавната печатница била сериозно засегната, а учебните помещения, работилниците и архивът на двете училища – опожарени. Изграждането и развитието на новата държавно-политическа система в страната след 9 септември 1944 г. засегнало и образователното дело. В началото на 1945/1946 учебна година Държавното средно графическо училище за книгопечатане и графически изкуства било възстановено под името Държавно средно училище за книгопечатане и графически техники. Условията и възможностите за работа в следвоенните години отново заставили двете училища – средното и допълнителното – да съществуват съвместно в сградата на Керамичното училище. Практическите занятия с учениците се водели в отделенията на Държавната печатница. В началото на следващата учебна година средното училище било преименувано в Държавно средно графическо училище. От началото на 1947/1948 година училището се преместило в нова сграда на ул. Московска. През същата година започнало и обзавеждането на собствени работилници – печатарска, словослагателска и книговезка. Наложената със Закона за народната просвета от 1948 г. унификация на образованието, поставила всички училища в страната под ръководството на Министерството на народната просвета. През октомври с.г. Държавното средно графическо училище било преименувано в Народна графическа гимназия и с държавна помощ към него били открити още две работилници – цинкографска и офсетова. Работилниците били на различни места в София, което затруднявало както учениците, така и преподавателите. През 1952 г. името на училището отново било променено – този път в Техникум по графика. Специалностите в техникума били осем: словослагателска, линотипна, печатарска, книговезка, цинкографска, фотоофсетова, дълбокопечатна и стереотипия. От 1 септември 1959 г. към Техникума по графика започнало провеждането на курс по фотография и само една година по-късно през 1960 г. техникумът вече носел името: Техникум по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик“ и се преместил в настоящата сграда. В синхрон с приетата и утвърдена по това време традиция на тържеството по случай приемането на патрон на техникума присъствал партийният и държавен ръководител на Народна република България Тодор Живков – завършил през 1939 г. допълнителното вечерно училище. До края на ХХ в. техникумът променил още три пъти своето име. Това станало през 1984 г. – Средно специално училище по полиграфия и фотография и през 1997 г. – Средно училище по полиграфия и фотография. От 1998 г. училището заслужено и с гордост носи името Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография – единственото в страната училище за подготовка на кадри в областта на полиграфията, фотографията, визуалните изкуства, техники и технологии и производство на медийни продукти.

Специалности

За дневна форма на обучение се приемат ученици по специалностите:

• Специалност „Фотография”, професия „Фотограф”
• Специалност „Графичен дизайн”, професия „Графичен дизайнер”
• Специалност „Компютърна графика”, професия „Компютърен график”
• Специалност „Компютърна анимация”, професия „Компютърен аниматор”
• Специалност „Полиграфия”, професия „Полиграфист”
• Специалност „Библиотекознание”, професия „Библиотекар”

Срокът за дневна форма на обучение е 5 години. За задочна форма на обучение се приемат кандидати по специалностите:

• Специалност „Полиграфия”, професия „Полиграфист”
• Специалност „Фотография”, професия „Фотограф”
• Специалност „Графичен дизайн”, професия „Графичен дизайнер”

За задочна форма на обучение кандидатите подават в канцеларията на гимназията следните документи:

1. Заявление по образец (осигурява се от училището)
2. Медицинско свидетелство за здравословно състояние
3. Документ за завършено средно образование
4. Приемът в задочна форма на обучение е по документи
5. Срокът за задочна форма на обучение е 2 години

В края на обучението учениците полагат Държавни изпити за придобиване на професионална квалификация - трета степен. Източник: Списание Полиграфия