Информация
Техническият университет - София е най-големият учебно-научен комплекс на България в областта на техническите и приложни науки, с институционална акредитационна оценка 9,5 (по скала 10,00) за периода 2012 – 2018 г. Като първи и най-голям политехнически център, подпомогнал създаването на повечето от висшите технически училища в страната, той дефинира образователните стандарти и въвежда националните приоритети за развитие на инженерното образование и наука.
В структурата си включва 14 факултета в София, три департамента, Център за информационни ресурси, Библиотечно – информационен център, Център за международни срещи, Център за непрекъснато обучение, Център за образователни и иновационни проекти, Университетски научноизследователски комплекс за иновации и трансфер на знания в областта на микро/нанотехнологиите и материалите, енергийната ефективност и виртуалното инженерство, Докторантски училища, Научно – изследователски сектор, Малки предприятия, филиал в гр. Пловдив с два факултета, Инженерно-педагогически факултет и колеж в гр. Сливен, Колеж по енергетика и електроника и две средни училища - Технологично училище „Електронни системи” в София и Професионална гимназия по компютърни технологии и системи в гр. Правец.
Факултети
Факултет Автоматика - Факултет Автоматика (ФА) е основан през 1974 г. и е един от големите факултети в ТУ-София. Характерно за Факултет Автоматика е, че преподаваните учебни дисциплини са с фундаментален и надотраслов характер.
Електротехнически Факултет - Електротехническият факултет подготвя висококвалифицирани специалисти за нуждите на електротехническата промишленост, електроенергетиката, електроснабдяването и електрообзавеждането на промишлеността, бита и транспорта, осветителни уредби и източници на светлина и други области на приложението на електричеството.
Енергомашиностроителен Факултет - По време на петдесетгодишната му история факултетът е спечелил репутацията на един от най-големите и най-престижните факултети в системата на Технически университет – София. В наши дни ЕМФ е лидер при обучението на висококвалифицирани инженери в областта на топлотехниката, топлоенергетика и ядрена енергетика, енергийната ефективност, възобновяемите източници на енергия, хидравликата и пневматиката, а също така и текстилната техника. Факултетът е известен и с голямата си роля в процеса на ускорено развитие на науката и на нейното практическо приложение.
Машино-технологичен Факултет - МТФ подготвя специалисти в областта на машиностроенето и технологиите със самочувствието на родоначалник на техническото образование в България. От първата учебна 1945/1946 година до сега са подготвени хиляди инженерни кадри.
Машиностроителен факултет - Машиностроителният факултет е един от основните продължители на Машинния факултет създаден през 1945 г. към Държавната политехника. Под наименованието машиностроителен факултет, факултета съществува от 1951 г., когато в Държавната политехника се обособяват седем факултета, единият от които е Машиностроителен.
Факултет Електронна техника и технологии - Факултетът по “Електронна техника и технологии” (ФЕТТ) е създаден през 1987 година от факултет “Радиоелектроника”. Мисията на ФЕТТ е да подготвя високо квалифицирани инженери по електроника, конкурентноспособни на пазара на труда, за нуждите на икономиката и обществото, които да посрещат предизвикателствата на бързо променящите се технологии.
Факултет по телекомуникации - Факултетът по телекомуникации е водещ факултет в областта на комуникационните технологии в нашата страна. Той предлага съвременно обучение по специалността „Телекомуникации” за получаване на степените „бакалавър” и „магистър”.
Факултет Компютърни системи и управление - Бързото развитие и усъвършенстване на компютърните технологии, както и големия брой IT фирми, работещи в областта на създаване и приложение на компютърни и информационни технологии, налага необходимост от високо квалифицирани професионалисти, използващи съвременните технологични иновации.
Факултет по транспорта - Факултетът по транспорт в Машинно-електротехническия институт – София съществува самостоятелно от 18 юни 1963 г, с катедри „Двигатели с вътрешно горене и автомобили“, “Техническа Механика“, „Подвижен железопътен състав“ и „Електрически транспорт“.
Стопански факултет - Стопански факултет е един от най-големите и бързо развиващи се факултети на Технически университет – София. Създаден е през 1991 година с цел да отговори на растящия интерес към обучение, съчетаващо икономически и мениджърски дисциплини със засилена подготовка в областта на индустриалните и информационните технологии.
Факултет приложна математика и информатика - ФПМИ е създаден с ПМС 36/24.03.2000 на базата на структурното звено на ТУ-София – Институт по приложна математика и информатика. Преподавателите на ФПМИ подготвят високо квалифицирани специалисти по Приложна математика и провеждат обучението по математика във всички факултети на ТУ-София.
Департаменти
Департамент по приложна физика - Създател на катедра "Физика", която през 1990 г. прераства в Департамент по Приложна Физика (ДПФ) е проф. Саздо Иванов, пръв ректор на Държавната Политехника в гр. София. ДПФ осигурява обучението по обща физика на всички студенти, редовно обучение в бакалавърската степен, както и воденето на занятия по специализирани физични дисциплини в магистърската образователно-квалификационна степен.
Департамент за чуждоезиково обучение и приложна лингвистика - Департаментът по чуждоезиково обучение и приложна лингвистика (ДЧЕОПЛ) е създаден през 1989 г. като наследник на кагедра „Чужди езици”. Първият директор на Департамента е проф. Веселин Вапорджиев.
Департамент по физическо възпитание и спорт - Департаментът за физическо възпитание и спорт е основан 2000 година като приемник на Центъра за физическо възпитание и спорт и катедра „Физическо възпитание”, създадена през 1953 год.
Колежи
Колеж по енергетика и електроника - Колежът е основан с ПМС № 16 от 27.01.1997 г. – чл. 1, Приложение 1, т.12 като Обединен технически колеж в структурата на Техническия университет - София. Със заповед № 1075 от 01.04.2008 г. на Ректора на ТУ-София, в изпълнение на решения на Академичния съвет (протоколи № 9/2007 г. и № 3/2008 г.) е преименуван на Колеж по енергетика и електроника.
Колеж - Сливен - Колежът в гр. Сливен е правоприемник на създадения през 1960 г. Институт за учители по практика. С Постановление на МС 16 от 27.01.1997 г. Полувисшият институт за учители по практика е преобразуван в Колеж и влиза в структурата на Технически университет - София като отделно звено.
Училища
Професионална гимназия по компютърни технологии и системи – гр. Правец - В Професионалната гимназия по компютърни системи и технологии, град Правец е създадено е през 1986 г. - една година след появата на Windows, процесори Intel 386 – за да подготвя специалисти в перспективното направление - изчислителната техника.
Технологично училище Електронни системи към ТУ–София - Професионалното образование - социални и професионални компетенции за настоящето и бъдещето Професионалното образование - знания и умения за бъдещата професия и предизвикателствата на живота Технологичното училище „Електронни системи” (ТУЕС) е създадено през 1988 г., специално като част от структурата на Техническия университет – София.
История
Създаването на първото висше техническо училище в България, чиито наследник е ТУ, заедно с още три висши училища, започва с надеждата, която дават онези 6 млн. златни лв. в чл. 13. от завещанието на Евлоги Георгиев (9 юли1897 г.), дарени с желанието му да участва в „преуспяването и величието на отечеството ми” и като резултат от усилията на Иван Евстатиев Гешов, изпълнител на завещанието, и поколения учени от Българското инженерно-архитектурно дружество, за създаване на висше инженерно училище по образец на подобни училища в чужбина. В следващите 4 десетилетия за съжаление този въпрос не намира своето практическо решение.
Първият опит е през есента на 1903 г., когато проф. Иван Шишманов, министър на народното просвещение, внася законопроект за ефорията на университета "Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово". Подготвя се първият закон, с който на завещанието на братята се дава тълкуване, каквото то, по мнението на българските инженери и архитекти, е недопустимо - средствата се насочат за изграждането на сграда на Софийския университет.
Усилията продължават със създаването поне на факултет към СУ. През ноември 1906 г. Министерството на народното просвещение назначава специална комисия за разработване на проект за „уредбата на технически факултет, 1907 г. дори е открит технически отдел, предвиден в закона за университета, назначени са и няколко млади български инженери за частни доценти, но ... на 3 януари 1907 г., по време на откриването на сградата на Народния театър, група студенти организира шумна демонстрация срещу управлението на княз Фердинанд. Още на следващия ден Министерският съвет постановява указ, който нарежда закриването на университета за срок от 6 месеца. Всички преподаватели са уволнени, включително и новоназначените доценти за нуждите на техническия отдел. Академичната 1907-1908 г. започва с преподаватели чужденци и довчерашни гимназиални учители.
Година по-късно на 5 март 1909 г., е публикуван новият закон за народното просвещение, приет от XIV обикновено народно събрание. Законът предвижда създаването на технически и агрономически факултети към Софийския университет, но изпълнението е отложено за по-далечно бъдеще. На 14 май 1914 г., Настоятелството на БИАД избира петчленна комисия, която отново повдига въпроса и иска незабавното изпълнение на завещанието на „покойния родолюбец”. С апели, писма, изложения и по всякакви поводи дружеството продължава да напомня за необходимостта от българско инженерно образование и изпълнение на завещанието, което изрично посочва, че в бъдещия университет „научните предмети, които се преподават, да бъдат преимуществено от положителните науки с приложение към индустрията”.
БИАД лансирана и идеята (1933 г.) за създаването на един „обединителен изследователски технически институт, на академични автономии начала, с необходимите лаборатории за различните области на техниката” с надеждата, че това може да помогне за развитието на техническото образование у нас.
Междувременно в официално издадения „Списък на техниците с висше образование, добили до 1 октомври 1935 г. право на свободна техническа практика в Царството” броят на инженерите и архитектите у нас вече е над 2 300 души. Най-голям е броят на строителните инженери – 619, след тях на архитектите – 410, електроинженерите са 387, а машинните инженери - 339.
Най-сетне през 1939 г. министърът на народното просвещение Богдан Филов назначава комисия с представители на заинтересовани министерства, Столична община и Съюза на българските инженери и архитекти (БИА). На нея е възложено да проучи и даде мнение по въпроса за откриване на технически факултет към Университета. Представителите на БИА, както и останалите инженери, членове на комисията, се изказват за самостоятелно висше техническо училище. Вземайки предвид ограничените възможности на българската държава, комисията вижда създаването на технически факултет само като ”решение на първо време”. Една статистика от това време сочи, че във висшите технически училища и университети на Германия, Франция, Австрия, Чехословакия, Югославия, Белгия, Полша и др. следват 1132 български студенти. Независимо от традициите и високото качество на обучение, бъдещите български инженери се подготвят по най-различни учебни програми, които са далеч от проблемите на развитието на националната икономика. Инженерната колегия смята, че единствено чрез програмите на българско висше техническо училище биха могли да се подготвят техническите специалисти в съответствие със специфичните ни условия на професионална дейност.
Вторият редовен конгрес на Съюза на българските инженери и архитекти (май,1940 г.) настоява, с императивен тон в препоръките си, да продължат усилията от страна на инженерната колегия за откриване на самостоятелно висше техническо училище.
С тяхното активно участие се разработва нов законопроект, който се внася на 28 май, 1941 г,. за одобрение в XXV –то народно събрание. Публикувани са и мотиви към законопроекта за висше техническо училище у нас. В тях се проследява подробно развитието на проблема от 1906 г. Вносителите на законопроекта се учудват на възникналите съмнения за актуалността на проблема, смятайки, че „нуждата от създаване на висше техническо училище е очевидна. Не бива и да се поддаваме на страхове, че у нас липсва подготвен преподавателски персонал”. Както се посочва в мотивите „техническо съсловие, което за 65 години създаде от занемарената турска провинция една модерна и задоволително благоустроена държава”, е в състояние да излъчи от средите на българските инженери и архитекти „необходимия преподавателски персонал, който с достойнство ще заеме професорските катедри”.
На 12 юни 1941 г.е обнародван приетият от Народното събрание Закон за Висшето техническо училище. Основава се Държавно висше техническо училище в София, управлявано от академичен съвет, под надзор на Министерство на народното просвещение, с два факултета: Строително-архитектурен и Машинно-технологически. Съществена особеност на приетия закон е, че в него се визира дори броят и наименованията на катедрите. Постановен е и 5-годишен срок за тяхното пълно откриване.
В разгара на Втората световна война (4. октомври, неделя 1942 г.) най-сетне новото Висше техническо училище в София е официално открито.
В Аулата на Софийския университет председателят на Народната комисия д-р инж. Юрдан Данчов, в качеството на и. д. Ректор (до 1944 г.), дава отчет за готовността на Висшето техническо училище да започне учебните занятия. За съжаление след бомбардировките на София в началото на 1944 г. училището е евакуирано в Ловеч и редовните занятия са преустановени.
Новото начало на университетското инженерно образование е поставено на 24 октомври 1945 г. с обнародването на Наредба-закон за изменение и допълнение на закона за ВТУ. Създадена е Държавна политехника с два факултета: Строителен и Машинен. Броят на студентите в Машинния факултет е 299. Първият випуск на Държавната политехника е през 1949 г.
Мисия и визия
Мисията на Технически университет - София отразява в концентриран вид социалните ни ангажименти за непрекъснато предлагане на образователни услуги и висококачествени фундаментални научноизследователски и приложни продукти за задоволяване потребностите на обществото за устойчиво развитие и просперитет. Тя развива и целенасочва цялостната дейност на университета и е основа за определяне на приоритетните насоки за развитието му.
Мисията на Технически университет - София e да допринася за икономическия, социалния и културния просперитет на обществото чрез подготвяне на висококвалифицирани специалисти с висше образование, провеждане на висококачествени научни изследвания и предоставяне на компетентна научна експертиза в областите на техническите, природните и обществените науки, които да го откроят като водещ изследователски и образователен център в региона.
Визията е основната, най-важна, всеобхватна и дългосрочна цел на университета. Тя определя накъде отиваме, накъде сме се устремили и отговаря на въпроса „ Къде искаме да сме след 4 години?”
Визията за периода 2014-2018 година е иманентно свързана с мисията ни и отразява в най-голяма степен академичната автономия на университета. Тя е Технически университет - София да се утвърди като европейски регионален лидер в обучението и изследванията в областите на техническите, природните и обществените науки, предпочитан избор за студентите, стремящи се към висококачествено образование и за бизнеса, търсещ иновативни партньори.
