Най-запомнящите се цитати на Йовков

Йовков е роден на 9 ноември през 1880 г. Детството си прекарва в родното си място Жеравна. До 1895 г. учи в Котел, а в София завършва гимназия. Майсторът на късия разказ изкарва последните си дни в католическа болница в Пловдив. Лекарите не се справят с напредналата форма на рак и той ни напуска на 15 октомври 1937 г.

Припомняме ви най-запомнящите се цитати на Йовков:

„Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.
Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той Извика
– Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!

И пак се загледа подир каруцата.” – От разказа „По жицата”
***
„Хубаво си е то, мойто палто! Пък ако ми е писано, с него и пред Бога мога да се представя. Пък там може да ми дадат друго, златно, тъй да се каже, скъпоценно!” – От разказа „Серафим”
***
„Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него.” – От разказа „Женско сърце”
***
„Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна” – От разказа „Албена”
***
„Каква чудновата бърканица – мислеше си той – от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо – умно е, направи нещо – хубаво е!” – От разказа „Шибил”.
***
„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората” – От разказа „Песнта на колелетата”
***
„Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса – змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо?” – От разказа „Вълкадин говори с бога”
***
„Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш.” – От разказа „Албена”.
***
„Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто”.
***
„Думата е страшно нещо, в нея са затворени Изразните средства на всички Изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения – всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства”.
***
„Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга – хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня. Защото в нейните страници, в буквите и редовете и, теглени като черни бразди, е хвърлено живо зърно; заровен е благотворният кълн на самата обич към книгата, към езика. Не говоря за нас, възрастните. Но все ще се случи тъй, все ще дойде такъв ден, че тая книга ще падне в ръцете на някоя млада чиста душа – и ще я прочете”. – Наша книга, наш език
***
„Хубаво си е то, мойто палто! Пък ако ми е писано, с него и пред Бога мога да се представя. Пък там може да ми дадат друго, златно, тъй да се каже, скъпоценно”! – От разказа „Серафим”
Сподели