Биография на Ангел Каралийчев

Ангел Иванов Каралийчев e роден на 21 август 1902 година в град Стражица, област Велико Търново. В ранно детство расте в бедно семейство, без възможности да се докосва до широкият литературен извор. Баща му е трудолюбив и прави всичко да осигури хляб на децата си, а майката е неграмотна. В бащината къща е притежавал само две книги: „Песнопойка от Славейков и историята на Александър Македонски”.

„Тия книги, споделя писателят, бяха донесени от един пътен книжар, който разнасяше по селата книги с една кошница. Други книги през детските си години не съм разгръщал.”

Важният момент

Учителят  Константин Кръстев забелязва, че момчето е будно и жадно за знания за това му подарява още книги, които Ангел прочита с удоволствие. Писателят не крие, че по време на занятия любимото му занимание е било да пише разкази и истории. На 17 годишна възраст започва да пише в русенското списание “Ученическа мисъл”, където публикува стихотворение от личното си творчество “Орелът”. Отчита дейност, като работи и в общината в град Стражица, а по-късно и като сътрудник и редактор в някои издателства. През студентските си години предпочита да следва Химия в Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Точно тогава докато следва съчинява и първата су стихосбирка „Ръж”.

На писане се отдава изцяло когато негов близък приятел загива от коварното заболяване туберкулоза. Пречупен емоционално автора зарязва химията  и започва да пише. Началото е изключително трудно, но с всеки изминал ден и с помощта на Ран Босилек, Ангел Каралийчев се насочва към аудиторията на най-малките читатели.

По онова време се запознава  с Вела Ушева, известна актриса от Народния театър в София. Ушева не прави планове за семейство, тъй като се е отдала изцяло  на сцената. Дора Габе и нейната сестра устройват  „случайна” среща между Каралийчев и младата актриса. Така между тях се запалва любовната искра. Вела е била изключителен талант, венчан от силно внимание а това е бил повод за Каралийчев да я ревнува много силно.  В изблик на гняв Каралийчев дава ултиматум на своята любима – да направи избор или него, или кариерата и. Актрисата предпочита кариерата си. С изстрел в гърдите, любимият детски автор решава да сложи край на живота си пред Народния театър в София. До фатален край не се стига, тъй като куршумът минава на сантиметри от сърцето. За спомен  остава заседналия под кожата на гърба му  коршум. След случилото се Ушева избира да се отдаде изцяло на Каралийчев и да остави сцената в миналото. Година по-късно двамата сключват брак.

Семейният живот се оказва труден, а тъжните нотки в творчеството му са доказателство. Писателят се разделя със сина си няколко месеца след раждането, а три години по-късно губи  и  малката си дъщеря, която умира в ръцете му, ненавършила две годинки. Повестта ,,Ането”,която се изучава в училище и до днес е посветена на нея.  Семейстовото няма желание за други деца след загубата.

Българският поет Георги Струмски напомня в негово произведение, посветено на Каралийчев –„Ангел Златоуст”, че когато Каралийчев посещавал литературни четения, малчуганите неведнъж са го питали дали той самия има дете. Творецът оставал помрачен от тъгата след този въпрос, но всеки път намирал кураж да каже:

„Да, имам! Всички български деца са мои деца!”

В края на дните си Каралийчев е много болен и не може да се движи, но Вела не се отказва да се грижи както за неговото здраве, така и за издаване на творчеството му. Жовотът за Каралийчев свършва на 15 декември 1972 г. в София.

През 1974 г., сборника от разкази „Приказен свят” печели световно отличие за детска литература – Почетна грамота на името на Ханс Кристиан Андерсен от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY).