Собствена история за врабчето

Запознайте се с една собствена история за врабчето.
Всичко започна след една буреносна, дъждовна нощ, когато с приятелката ми видяхме малко врабче под нашия балкон. Първо помислихме, че е мъртво. То едва дишаше, покрито с мравки и напълно сляпо.

Ние го прибрахме в къщи и го сложихме в кутия. След като прекара една нощ при нас в стаята на сутринта ни събуди с пискливо чуруликане. Опитахме се да го храним, но без никакъв успех. Решихме да го оставим с кутията на нашия балкон.

То продължи да чурулика без да спира в продължение на 3 часа. Накрая, баща му го намери и започна да го храни.Той започна да носи буболечки и хляб на всеки 10-15 минути и така през целия ден. Това продължи две седмици.

Врабчето ставаше с всеки ден все по-голямо, но все беше сляпо. Обадихме се на ветеринар и той каза да опитаме да му помогнем с обикновени капки за очи. И това помогна! Врабчето прогледна и дори започна да се крие от нас зад нашите цветя.

Скоро баща му започна да му показва през прозореца как се лети. И един ден врабчето просто отлетя – ние знаехме, че този ден ще дойде рано или късно.Притеснихме се, защото същата вечер, а и в следващите няколко дни, времето беше буреносно.

Въпреки това три дни по-късно врабчето се върна при нас и заспа в една от нашите саксии. Бяхме толкова щастливи за него! Сега нашата тераса се посещава от много врабчета, а ние дори не можем да познаем кое от тях е нашето врабче.