Просякът, който намерил своето истинско богатство!
“Един просяк седял край пътя повече от тридесет години.”
Един ден край него минал непознат.
„Да имаш малко дребни?” – смънкал просякът,
протягайки по навик старата си бейзболна шапка.
„Нямам какво да ти дам” – отвърнал непознатият.
После попитал: „Какво е това, върху което седиш?”
„Нищо – отвърнал просякът. – Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня.”
„Поглеждал ли си някога вътре?” – попитал непознатият.
„Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо.”
„Я погледни” – настоял непознатият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато.
Аз съм този непознат, който няма какво да Ви даде
и който Ви казва да погледнете вътре.
Не в кутия, както в притчата,
а още по-близо – вътре в себе си.
Чувам ви да казвате: „Но аз не съм просяк.”
Просяк е всеки, който – дори и да има
големи материални богатства –
не е намерил своето истинско богатство,
а то е струящата радост от Битието
и дълбокият и непоколебим мир,
който идва с него.
Търсим извън себе си късчета удоволствие
или себеосъществяване, одобрение,
сигурност и любов, а носим в себе си съкровище,
в което не само, че е включено всичко това,
но и то е безкрайно по-голямо от всичко,
което светът може да ни даде.
~Екхарт Толе, “Силата на настоящето”.
Източник: adyulgerov.blogspot.it
