Народна библиотека "Иван Вазов" - Пловдив е втората по големина в България и изпълнява функциите на второ национално хранилище на българската книжнина. Библиотеката има голям принос в опазването на българското културно-историческо наследство. Създадена е през 1879 г. по личната инициатива и с усилията на видния възрожденски учител и деец Йоаким Груев, тогавашен директор на Народното просвещение. За първо книгохранилище се определят част от помещенията на Дирекцията на Народното просвещение в Източна Румелия. Така започва своето съществуване Областната библиотека и музей на Източна Румелия. След Съединението нормативните документи регламентират равни права и задължения за двете народни библиотеки – в София и Пловдив. Затова Народната библиотека в Пловдив се развива като архив на българската книга и периодичен печат, богато книгохранилище на ръкописната и възрожденска книжнина, създават се уникални колекции от редки и ценни издания. Важно значение има приетия през 1881 г. Закон за свободата на печата, съгласно който библиотеката получава по един екземпляр от всички публикации, издадени на територията на Източна Румелия. С този закон тя става първата депозитна библиотека в страната, а и на Балканите. За организацията, устройството и развитието в първите й години голям принос имат значими личности като Петко Каравелов, Константин Величков, Иван Вазов, Захари Стоянов, Христо Г. Данов, Илия Йовчев и др. През 1904 г. Пловдивската народна библиотека започва да издава свой Годишник. Трудно е сега да си представим колко време и усилия са били необходими, за да достигне библиотеката сегашния си облик. До 1956 г. тя разполага с една сграда. Постепенно са й предоставени още помещения за хранилище, книговезница и за Детски отдел. С модерна за времето си сграда библиотеката се сдобива през 1974 г. Създадени са осем читални зали с общо 200 читателски места, което дава възможност на потребителите да ползват целия библиотечен фонд. Залите са обособени на отраслов принцип и в тях за удобство са разположени справочен и подръчен фонд, състоящ се от най-търсените и актуални издания в съответната област, както и абонамента на периодичните издания за настоящата година. Чрез консултантите в читалните зали се предлага достъп до всички бази данни, включени в локалната компютърна мрежа и интернет. Днес Пловдивската народна библиотека е културен институт, продължаващ динамично да обогатява и развива традициите на своите видни първооснователи. Депозитът и основният фонд са обособени в специално хранилище на 14 етажа в същата сграда. Годишно се обслужват 11 хиляди потребители, които реализират около 130 хиляди посещения и заемат 350 хиляди библиотечни документа. Библиотеката притежава богат универсален фонд от 1 милион и 440 хиляди библиотечни единици - научна, художествена литература, ръкописи, старопечатни, редки и ценни издания, богат справочен фонд, български и чужди периодични издания, аудиовизуални и електронни документи, оригинални произведения на изкуството. Библиотеката поддържа обменни връзки от 1886 г. – днес с повече от 60 библиотеки в 14 страни. Библиотеката си сътрудничи успешно с редица български и чуждестранни партньори, имащи отношение към културните дейности; с местните културни институти - Археологически, Исторически и Етнографски музеи, Държавен архив, които са приобщени към идеята за събиране и съхранение на обществената памет и културното наследство. Библиотеката е и един от основателите и активни членове на Българската библиотечно-информационна асоциация. Целенасочена работа по автоматизирането на библиотечно-информационните процеси започва през далечната 1979 г., когато творчески колектив разработва модерна за времето си система за автоматизирано информационно обслужване на читателите. През 1994 г. се създавава локална библиотечна мрежа под Windows. От 2003 г. се преминава на Linux, подменя се самата мрежа, увеличават се автоматизираните работни места - днес над 110. От 2003 г. се използват и възможностите на кабелен интернет, което позволява през 2004 г. да се въведе дистанционно справочно обслужване чрез поддържане на Виртуална справочна служба. От 2008 г. Обществения информационен център и читалните зали предлагат безжичен интернет достъп чрез оформени WiFi зони. Създадени са електронни каталози на библиотечните документи, издадени след 1996 г., Дигитална колекция славянски ръкописи, каталог Старопечатни, редки и ценни издания - притежания, с които библиотеката се гордее. В културния афиш на библиотеката присъстват клубни форми на работа, кино и видеолектории, музикално-образователни цикли, изложби, срещи с творци на изкуството и културата. Филмотеката, в чийто състав влизат над 600 игрални филма, екранизации на класически художествени произведения, се ползва с образователна цел. На разположение на потребителите са уникални краеведски сбирки и издания - плакати, материали за колекции и изложби на пловдивски художници, фото и фономатериали от премиери на Драматичния театър, Кукления театър, Оперно Филхармоничното дружество, проекти на декоративно-монументални произведения на пловдивски художници.

ЕТИЧЕН КОДЕКС

1. Поддържаме тезата и работим за утвърждаване на водещата роля на библиотеките в развитието на гражданското и информационно общество и гарантираме спазването на основните граждански права на личността.
2. Като транслатор на знанието и идеите, културата и традициите, на националните и общочовешките ценности, ние създаваме атмосфера на доверие, толерантност и плурализъм в духовното пространство на страната и света.
3. Осигуряваме и предлагаме високо културно и професионално равнище на библиотечно-информационно обслужване на потребителите чрез научно-организирани колекции, достъп до бази данни и създаваната от нас информация, като спазваме принципите за обективност и безпристрастност.
4. Гарантираме равни права за свободен достъп до информацията като неотменно право на личността, и не допускаме каквато и да е форма на цензура или дискриминация поради расови, етнически, полови, религиозни, културни, възрастови, политически и каквито и да е други различия във възгледите и статуса на потребителите.
5. Спазваме принципите на авторското право и на интелектуалната свобода и защитаваме правата на създателите на информация, когато посредничим между тях и потребителите.
6. Защитаваме всички права на потребителите, свързани с тайната на четенето, с поверителността на търсената и ползваната информация и с личните им данни, освен в случаите, когато те противоречат на законите на страната.
7. Отнасяме се с уважение и коректност към колегите си и си партнираме с тях добронамерено, почтено и открито. Споделяме своя опит и поддържаме толерантни отношения, гарантиращи комфортна психологическа микросреда както за потребителите, така и за самите нас.
8. Не допускаме личните ни интереси и мнения да доминират за сметка на потребителите, на колегите или на институцията, която представляваме, както и постъпки и действия, които са в техен ущърб. Възникналите проблеми решаваме вътре в институцията чрез открит и коректен диалог.
9. Убедени сме, че успешната кариера зависи от три неща: характер, специални знания и опит и се стремим към тяхното изграждане чрез всички форми на продължаващото обучение, за да бъдем максимално полезни със своята компетентност преди всичко на своите потребители.
10. С компетентност, професионална честност и лоялност, работим за утвърждаването на висок обществен статус на професията ни и на авторитета на библиотечната институция.
11. Създаваме обществен интерес към мисията на библиотеките и към професията ни и лобираме за подкрепа от държавните институции, местната власт, неправителствените организации и обществените сдружения.

ДИГИТАЛЕН ЦЕНТЪР

Дигиталният център е създаден през 2008 г. като продължение на проект за опазване на културно-историческото наследство и предоставянето му на широк кръг потребители чрез цифрови образи на особено ценните писмени документи, притежание на библиотеката. Центърът е оборудван с Book scanner OMNISCAN 5000 TT на немската фирма ZEUTSCHEL. В съчетание със сторидж сървъра за съхранение на данни, обемите дигитализирани носители безпроблемно се архивират и предоставят във всеки момент при търсене. Центърът работи за решаване на редица теоретични и практични въпроси като :

• разработка на методика и най-добри практики за сканиране на избраните образци на научното и културно наследство;
• разработка на методика за цифрова обработка на сканираните изображения с оглед подобряване на тяхното качество;
• изследване на факторите, гарантиращи дългосрочното съхранение на информацията в дигиталната библиотека;
• осъществяване на връзка с други библиотеки за изграждане на обща мрежа за представяне и съхранение на научното и културното наследство с национална значимост.