Доказан метод за справяне с детската агресия
Полина Коцева е основател на “FUNтазия“ – проект-идея, с който на преден план бе поставена темата за развитието на емоционалната интелигентност при децата в България. След няколко години пряка работа с деца и проучвания, днес г-жа Коцева и нейният екип са създатели на първите адаптирани на български език авторски материали за работа по емоционалната интелигентност при децата. Така днес българските родители и педагози имат достъп до множество безплатни материали по темата – статии, методи за работа, песни и танци, уроци и практически помагала. Дали това е достатъчно, за да развиваме емоционалната интелигентност на децата ни? Какво още е необходимо и как да работим за преодоляване на емоционални травми и проблеми с детската агресия – по тези въпроси Полина Коцева сподели конкретни отговори и решения за читателите на Образованието.бг:
- Г-жо Коцева, вашата организация популяризира у нас една много важна тема – за развитието на детската емоционална интелигентност(EQ). Можете ли да споделите защо тази тема е важна за родителите и професионалистите в образованието?
Днес е изключително достъпно да осигуриш знания на детето си. За жалост, ако то няма уменията да се справя с емоциите си – знанията, които има, могат да бъдат напълно непотребни, защото действията му ще са контролирани от тези емоции. Всички, които имаме деца или работим с деца, сме били свидетели на случаи с агресивно поведение, авто-агресия, гняв, сериозен стрес, потиснатост, депресивност и други състояния при децата, породени от емоции. Това са много нездравословни състояния, на които е важно да се обръща внимание, защото често в учебна или домашна среда, се оказват много проблемни. Такова внимание се обръща и у нас се работи активно в това направление, но не и с цел превенция.
Например много често на децата се казва „Не е хубаво да се ядосваш“, „Няма да се страхуваш“, „Това, което направи е лошо“ без да даваме алтернативи за това какво е хубаво, какво може и какво е добро. Още по-лошо – така караме детето да се срамува от някои свои емоции още преди да ги е разбрало.
От друга страна, най-често се работи с децата след като проблемът вече е налице. Тогава вече е доста късно. Затова търсим методите за превенция – преди детето да е наранило друг или себе си, или преди да е получило емоционална травма, която може да промени съществено неговите възприятия и живот.
Точно за това е важно още от детската възраст, да се работи върху развитието на емоционалния свят с цел превенция – именно в тази възраст се формира цялото ни възприятие за света, изграждаме модели на поведение и емпатия.
У нас нашите поколения са израстнали с разбиране за „добри“ и „лоши“ емоции. Съответно „лошите“ ни правят уязвими и трябва да потиснем в себе си, вместо да изразим. Възпитани сме да таим чувства на гняв и страх, а не да ги регулираме. Това най-често ни спира да искаме да ги изразяваме и да не знаем как да го правим адекватно. От над 20 години в САЩ и страните от Западна Европа се работи по Емоционалната интелигентност от ранна детска възраст. Методиките са научно-доказани със своята ефективност при децата в учебни заведения и в дома. При тях няма „добри“ и „лоши“ емоции и чувства – има добри и лоши решения, породени от емоциите. Има начини за регулиране на емоциите, а не за потискането им.
Например, когато детето е гневно на друго дете, то има много енергия и високо ниво на дискомфорт. Заедно с него можем изясним именно това състояние предварително – как се чувства, каква е причината. След това да разсъждаваме как може в такава ситуация да се почувства по-добре преди гневното състояние да прерастне във вид агресия. Правим го с личен пример, със споделяне. При продължителна работа детето само ще достигне до изводите, че състоянията на гняв са израз на нашето несъгласие. В тях, вместо да проявим агресия, ние можем да се възползваме от многото си енергията и съсредоточеност, и по най-добър начин да защитим своята позиция и убеждения достатъчно пламенно и убедително пред другите. Ако потиснем гнева с думите „Лошо е да си гневен“, ние учим детето да се откаже от своите убеждения и да се страхува да има позиция. Много по-разумно е да му покажем, че гневното състояние може да ни осигури успехи вместо провал, само ако сме го опознали достатъчно добре и можем да го регулираме така, че емоцията ни да не бъде водещата във вземането на правилното решение. Гневът не ни прави лоши хора! Лоши хора ставаме с избора си на поведение, провокирано от гнева, с който не можем да се справим. Същото важи за други емоции, в които има неприятни чувства като страх и тъга.
Това е само един от многото примери, които отговарят на въпроса за това защо над Емоционалната интелигентност трябва да се работи още от ранна детска възраст. Искаме нашите деца да са умни и здрави. Много порастнали деца, въпреки здавословното хранене, спортуването и липсата на „вредни навици“ не са здрави, защото са в стрес и не умеят да изразяват емоциите си. Много порастнали деца, които са изключително интелигентни възрастни могат да „изглупеят“ и да вземат пагубни решения, защото не умеят да регулират емоционалните си състояния. В над 150 държави по света се работи именно в тази насока – новите поколения да имат развита емоционална интелигентност, с която да се постигне по-здравословна среда с по-голямо ниво на емпатия. Радваме се, че нашият екип, в колаборация с най-големите международни организации и изследователски институти, успя да създаде първите авторски материали на български език за работа по емоционалната интелигентност.
- Вашият екип работи с деца по методиките за EQ от 3 години. Какви методи за работа приложихте успешно и какви са резултатите от вашите изследвания?
Най-важното, което трябва да ви споделя от нашите изследвания в България е, че относно EQ не е достатъчно да се работи само с децата – трябва колаборация заедно с родителите, учителите и всички други техни авторитети. Защото най-важен е личният пример – иначе не може да се формира истински здравословна среда на работа.
В основния подход, който прилагаме, и на който са базирани материалите, които сме създали, разглеждаме емоциите и чувствата на 5 нива: разпознаване, разбиране, описване, изразяване и регулиране на емоционалното състояние. Това е методът „RULER“, създаден и научно-доказан от Изследователския Институт по EQ към Университета в „Йейл“, който се прилага международно от десетилетия. Нашата организация, „FUNтазия“ създаде авторски материали на български, базирани на метода „RULER” и адаптирани за работа с деца у дома, в учебните и в специализираните заведения.
Това, което забелязваме най-често в работата с децата, когато се отпуснат да споделят е, че не могат да разпознаят и назоват правилно своето емоционално състояние, или умишлено опитват да го нагодят с думи според това, което са научили, че е „лоша“ или „добра“ емоция. Така се получава конфликт между това, което споделят и това, което действията им, речта, лицето и тялото показват всъщност. В този случай детето не може или не желае да разпознае и опише своята истинска емоция, което му пречи да я разбере и изрази правилно. Детето казва „Аз съм щастлив“, но изразът на тялото показва примерно, че е ядосано. Това може да отблъсне останалите и то да се превърне в аутсайдер, без дори да разбира защо. Едно от много съществените елементи от метода „RULER” и други научни методи за работа е, че не учим децата на думичките, с които назоваваме емоциите и чувствата – учим ги да почувстват себе си и да не се притесняват да мислят над своите усещания, да ги дискутират и да търсят начини да ги регулират в най-добра посока.
Един пример, който имаме от последните дни – дете, което споделя, че е тъжно и поради тази причина няма желание да участва в часа. Тази емоция предполага ниско ниво на енергия и високо ниво на дискомфорт. Налице е само второто. Детето е видяло, че когато човек е тъжен диша бавно и тялото му е отпуснато – съответно опитва да контролира дишането си и е прилегнало на чина. Същевременно наблюдаваме, че клати нервно крака, движенията са енергични, речта му е приповдигната, което го издава. Детето твърди, че е тъжно, защото така се е спасило от изпитване в предходен учебен час и в момента умишлено симулира грешна емоция. Издава го високото ниво на енергия. Първото нещо, което направихме е да попитаме детето „Как се чувстваш наистина?“ – то сподели, че се чувства тъжно. Попитахме го защо тогава е толкова енергично и му споделихме това, което го е издало. След това поискахме да изясним причината да се чувства така – притеснението да не го изпитат. Истинското емоционално състояние на детето беше притеснение, а не тъга. Както разбирате – до голяма степен детето не успява наистина да разпознае емоциите си, защото няма навика да мисли за ситуацията, която ги е предизвикала. Нещо повече – ако не умее да ги разпозае и разбере – то не умее да ги опише и изрази, което му създава още повече проблеми, защото няма да може и да ги регулира.
Част от развиването на емоционална интелигентност включва и това детето да е наясно, че не може да симулира и използва емоциите си за манипулации. Емоционално интелигентният човек не е човек, който потиска истинските си емоции и симулира други – това е емоционално обременен човек. Хората с високо EQ не биха рискували да залъгват себе си или другите относно своите емоции, защото знаят как да се възползват от всяко едно свое емоционално състояние. Те са наясно, че изпращането на противоречиви сигнали относно техните чувства само ще отблъсне другите.
Затова учим децата чрез т.нар. „Барометър на емоциите“ – където съпоставяме нивото на енергия с нивото на комфорт – двата основни фактора за лесно определяне на нашите чувства и емоции. Чрез тези методи дори 2-годишно дете може лесно да определи в коя от зоните на „Барометъра“ са настоящите му чувства – според нивото на енергия и доколкото е приятно чувството.
- Споделяте, че вашата мисия е т.нар. „Social and Emotional Learning”(SEL) предметът да стане част от нашата образователна система. Под каква форма и как очаквате това да се случи?
То вече се случва и съм много щастлива, че стотици родители, учители, психолози, директори на учебни заведения и други специалисти в работата с деца от цялата страна имат толкова сериозен интерес към тази важна област. Обратната връзка е отлична – очевидно нуждата от методики за превенция относно емоционалните проблеми при децата в България е била огромна. Развитието на EQ и изследванията, свързани с това, са една от топ темите в международен план – обект на множество мащабни проучвания, инвестиции и професионални колаборации.
Интеграцията на SEL в образованието дава красноречиво добри резултати. Изследванията в страните, където от години се прилага SEL, показват съществен спад в агресивното поведение на децата в учебната среда с 63%. Развитието на EQ като част от SEL показва над 50% подобрение на общия успех на тестове при учениците и 38% повишение на средния успех на получените оценки в класовете. И това е само част от благоприятните ефекти.
Ще знаем , че интеграцията на SEL се случва и в България, когато лидерите в образователнтата ни система на институционално и регионално ниво имат подобни резултати, постигнати заедно с родителите.
4.Доколко ангажиментът на педагозите е посилен, когато говорим за работа с децата по методиките за развитие на EQ? Може ли таблата и останалите материали, които сте създали да се използват при по-големи групи, например клас от 20-30 деца или група в детска градина?
Най-важното е, че за развитие на EQ при децата и при SEL като цяло се работи колаборативно. Тъй като у нас нещата се случват доста по-късно, отколкото в САЩ, Западна Европа и други държави – там всичко тръгва от лидерите в образованието – директори, старши учители, представители на институции. Темата тръгва от тях, а целта е да се създаде среда. Тази среда е свързана с множество активности около подготвянето на учители и специалисти при работа с деца. Емоционалната интелигентност не се заучава – тя се развива и се практикува. Няма как да развиваме емоционалната интелигентност при децата без да развием преди това своята. Ето защо, особено в САЩ, понастоящем има мащабни проекти, които целят успешни колаборации между всички авторитети на едно дете – родители, близки, учители, приятели и пр.
Мисълта ми е, че при тези методики няма значение с колко на брой деца се работи, а как се работи и до колкото тази работа е комплексна, дългосрочна и колаборативна.
Комплектът табла, който изработихме за учители и родители има инструкции за работа точно в тази връзка. Няма как да кажем на децата „Сега спираме всичко друго и започваме да се учим на емоции“, или „Хайде сега всеки да каже как се чувства пред всички“. Едно от таблата за EQ показва 100 различни чувства, с които можем да опишем емоциналното си състояние. Таблото не е създадено с цел да изпитваме децата на тези думички – това би било абсолютно грешно и безполезно. Целта е да покажем на детето, че сме готови да го изслушаме и заедно да обсъдим неговите емоционални състояния, след което да дадем обратна връзка на другите важни хора от неговия живот. Целим да дадем конкретни техники, с които детето може да се успокои или да се почувства по-добре, без да наранява себе си или околните. Целим да дадем практики на детето, с които да регулира емоциите, които го разсейват и провалят.
- Казвате, че практиките за регулиране на емоциите могат да бъдат полезен навик, който да залегне във възпитанието от ранна детска възраст. Какви са вашите съвети към родителите?
Някои от нещата станаха ясни по-рано – отново ще споделя – не учете детето си, че има „лоши“ и „добри“ емоции, а че има лоши и добри действия, които емоциите могат да провокират. Изборът как ще реагира е на вашето дете и то трябва да е наясно с това, но последствията са за него и околните.
Не по-малко важен съвет – наблюдавяйте детето! Използвайте моментите, в които детето ви е най-спокойно и концентрирано – това е моментът, в който то ви има най-силно доверие и е съсредоточено да общува с вас. Тогава поговорете за моментите, в които сте забелязали, че е гневно, щастливо, уплашено, тъжно и пр. Споделете му, че това е нормално. Споделете за вашите такива моменти и как сте се справили. Обсъдете как е удачно да се справяме без да навредим на себе си или другите, така че да покажем най-доброто си „аз“.
Не забравяйте, че вие сте неговия пример – във всеки подходящ момент не пропускайте да давате примери със себе си и случките от вашия живот. Разкажете за ситуации, в които емоциите са надделяли над решенията ви и последствията от това. Разкажете и за ситуации, в които сте преодоляли емоциите си, защото сте си дали време да помислите за най-правилните начини да реагирате – наричаме това „мета-момент“.
Две от таблата за EQ, които създадохме, са свързани с конкретни техники за регулиране на емоциите. Отново ще наблегна на това, че тези техники се коментират и упражняват с детето в момент, в който то е спокойно. Именно тогава говорим за превенция. В моменти на афект само можем да припомним на детето си, че сме обсъжали тези техники, за да може то да открие своите примери за най-добро действие. Точно в това се крие възможността детето ни да използва пълния си потенциал от знания, умения и правилни действия, за да постигне успех.
