Информация
Националната художествена академия съществува като учебно заведение от 1896 година. Създадена е под името “Държавно рисувално училище” по законопроект, изработен от известните художници и общественици Ив.Мърквичка, Антон Митов и д-р Ив. Шишманов.
Националната художествена академия разполага с няколко сгради, където се помещават многобройни ателиета, аудитории, лаборатории, работилници, музей, компютърен център, библиотека с два филиала, административни служби, спортна зала и кафенета. Понастоящем Академията подготвя около 1000 студенти за различни специалности в сферата на визуалните изкуства, изкуствознанието и дизайна.
Националната художествена академия се състои от два факултета:
Факултет за изящни изкуства и
Факултет за приложни изкуства. Учебно-научните звена в двата факултета са съответните катедри, които са отговорни за развитието и приложението на учебните програми в следните специалности за придобиване на висше образование от професионално направление "Изобразително изкуство" за образователно–квалификационни степени бакалавър и магистър:
Факултет за изящни изкуства (ФИИ)
- Живопис – бакалавър, магистър
- Стенопис – бакалавър, магистър
- Скулптура – бакалавър, магистър
- Графика – бакалавър, магистър
- Книга и печатна графика – бакалавър, магистър
- Плакат и визуална комуникация– бакалавър, магистър
- Изкуствознание – само магистърска програма (5 години)
Факултет за приложни изкуства (ФПИ)
- Резба – бакалавър, магистър
- Керамика – бакалавър, магистър
- Сценография – бакалавър, магистър
- Текстил – бакалавър, магистър
- Метал – бакалавър, магистър
- Индустриален дизайн – бакалавър, магистър
- Пространствен дизайн – бакалавър, магистър
- Порцелан и стъкло – бакалавър, магистър
- Дизайн за детската среда – бакалавър, магистър
- Мода – бакалавър, магистър
- Реставрация – само магистърска програма (5 години)
Във всички специалности се изучават дисциплините: “История на изкуството”, “Естетика”, “Философия”, “Рисуване”, “Пластична анатомия”, “Перспектива”, “Чужди езици” и “Спорт по интереси”. Желаещите да придобият учителска правоспособност изучават допълнително дисциплините “Педагогика”, “Приложно – експериментална психология на изобразителната дейност”, “Психология”, “Хоспетиране”, “Педагогическа практика” и “Методика на изобразителното изкуство”. Тези дисциплини се преподават от членовете на кадедри “Изкуствознание и педагогика”, “Рисуване” и “Общообразователни дисциплини”. Периодът за завършване на образователно-квалификационната степен (о.к.с.) Бакалавър в Националната художествена академия е четири академични години, а о.к.с. Магистър обхваща една и половина академична година (с изключение на специалностите “Изкуствознание” и “Реставрация”, които предлагат само магистърски програми, с 5 годишен курс на обучение).
Преподаването в Академията се извършва по предмети, като кредитите за всеки предмет се измерват в брой часове за семестър или за учебна година. Курсовете по различните предмети завършват с изпити, а оценяването се осъществява по шестобалната система. Професионалните задачи, конферансите, курсовите работи, дипломните защити и проекти са важна съставна част от образователния процес, наред с теоретичните изпити. Всяка катедра има възможност за осъществяване на специализации и докторантури във всички посочени специалности. Чрез своите катедри, курсове и програми, Академията се стреми да даде най- доброто професионално и общо образование на своите студенти.
Катедри
Общообразователни дисциплини
Катедра Общообразователни дисциплини обединява преподавателите по чужди езици, български език за чуждестранни студенти и спорт. Чуждоезиковото обучение се провежда в няколко програмни модула: като задължителен двугодишен курс за всички специалности в НХА /за студентите от специалност Изкуствознание курсът е с продължителност 9 семестъра/ и факултативно обучение – продължение на редовния курс, което дава възможност за преминаване към по-високо ниво. По време на следването си всички студенти на НХА избират според интересите и предпочитанията си спорта, който да упражняват задължително в І-ви курс или факултативно във ІІ-ри, ІІІ-ти, ІV-ти и V-ти курс. Освен профилираното обучение по плуване и ски, провеждат се състезания по обща физическа подготовка със спортна насоченост. Предоставят се условия за усъвършенстване на избрания вид спорт до завършване на образованието в НХА. От 1995 г. академията разполага и с модерен, добре оборудван спортен салон, където се водят специализирани занятия.
Рисуване
Катедра Рисуване е създадена през 1950/52 година и съществува като самостоятелно звено до 2000 година. В периода 2000-2004 г., тя е основа последователно на две обединени катедри – “Рисуване, изкуствознание и общообразователни дисциплини” (2000-2003 г.) и “Рисуване и общообразователни дисциплини” (ноември 2003 г. – юни 2004 г.). С решение на Общото събрание на Националната художествена академия от 30 юни 2004 г. отново бе възстановена катедра “Рисуване”, която обединява преподавателите за Изящния и Приложен факултет по фундаменталната за всички студенти в НХА дисциплина “Рисуване”. Целта на дисциплината е, чрез средствата на рисунката, да се анализират и синтезират закономерностите, структурите и отношенията на заобикалящия ни свят. Тя развива у студентите пространствено-конструктивни възприятия, изобразителни умения и възможности, творческо мислене, които се използват в процеса на опознаване и пресъздаване на видимата реалност и са в основата на материализацията на образните представи и творческите идеи.
Към катедра “Рисуване” принадлежат и преподавателите по дисциплините “Перспектива” и “Пластична анатомия”, които са неразделна част от преподаването на рисуване и теоретично обосновават многобройни пластични подходи и решения в областта на рисунката.
История
Държавното рисувално училище е открито на 1 октомври 1896 г. след подписването на Указ от княз Фердинанд. С този акт в София е положено началото на едно от най-старите висши учебни заведения в страната. В делото по създаването на днешната Академия се открояват имената на ред видни творци и учени, сред които Константин Величков, Иван Мърквичка, Иван Шишманов, Антон Митов и Борис Шац.
През 1911 г. преподавателският състав изпраща проект за развитие в Министерството на просвещението, в който присъства и искането училището да се нарече Академия на изкуствата. Десет години по-късно, през 1921 г., по предложение на министъра на Народното просвещение Стоян Омарчевски Държавното рисувално училище се преименува на Художествена академия.
Днес някогашното рисувално училище се нарича Национална художествена академия, която продължава да бъде най-авторитетната българска институция за подготовка на професионални художници в областта на изящните и приложни изкуства, дизайна, консервацията и реставрацията и историята и теорията на изкуството (в образователно-квалификационните степени „бакалавър”, „магистър” и образователната и научна степен „доктор”).