История

В условията на извършващите се в началото на ХХ век реформи и модернизация на българската войска необходимостта от офицерски кадри с висше образование става особено належаща. Ето защо на 11 декември 1911 г. с доклад до държавния глава цар Фердинанд І военният министър генерал Никифор Никифоров прави аргументирано предложение за основаването на Военна академия. В мотивите си той изтъква, че развитието на военното дело изисква и нашата армия по примера на другите държави „да се постави по пътя на едно по-правилно културно развитие“, което налага „учредяването на едно висше военно учебно заведение под названието Военна академия“. На 12 декември 1911 г. докладът за създаването на Военната академия е одобрен от цар Фердинанд І, а след три дни законопроектът е внесен за разглеждане и утвърждаване от Народното събрание. На 1 март 1912 г. той е гласуван от народните представители, на 20 април с. г. с Указ № 26 цар Фердинанд І утвърждава Закона за Военната академия, на 7 май е подпечатан с държавния печат, а с публикуването му на 8 май 1912 г. в „Държавен вестник“ нормативният акт влиза в законна сила. Според Закона Военната академия се създава „за придобиване на висше образование от офицерите от българската войска“, а също и с оглед на подготвянето на офицерски кадри за нуждите на Генералния щаб. Предвиденият в документа срок на обучение във Военната академия е 3 години, като броят на приетите в нея слушатели всяка година не трябва да надхвърля 20 души. На 12 юни 1912 г. с Постановление на Министерския съвет са утвърдени първият Правилник на Военната академия, Учебен план и Инструкция за конкурсните изпити, които от 6 юли с. г. влизат в законна сила. Поради двете балкански войни от 1912–1913 г. откриването на Военната академия се забавя, като това става едва на 4 януари 1915 г. Слушателите обаче не успяват да завършат своето следване, тъй като вследствие на влизането на страната в Първата световна война са изпратени по частите. По силата на Ньойския договор от 1919 г. България се задължава да закрие всички свои военноучебни заведения, включително и Военната академия; остава да съществува единствено Военното училище. Въпреки клаузите на договора през 1922 г. Академията започва своето скрито съществуване и функциониране на територията на Военното училище в София, но под името Преподавателски курс, като така съществува до 1938 г. През 1931 г., успоредно с изучаваната до този момент в Преподавателския курс генералщабна специалност, започва изучаването на интендантска специалност със същата продължителност на обучение (3 години), вследствие на което в Академията организационно се оформят два самостоятелни отдела – Генералщабен (общ) и Интендантски. Общо до 1944 г. в нея завършват обучението си 16 офицерски випуска, в това число 16 генералщабни и 11 интендантски, като те включват 521 офицери, от които 10 чужденци. След започването на Втората световна война учебният процес във Военната академия не се прекратява. Независимо че личният състав на учебното заведение не взема участие във войната до есента на 1944 г., мнозина от неговите възпитаници, които по това време вече са генерали, оглавяват българската войска, а през заключителния етап на войната срещу хитлеристка Германия (1944–1945 г.) успешно организират и провеждат нейните операции срещу войските на Вермахта. От есента на 1945 г., след завръщането на участвалите във войната офицери от слушателския състав, започва нов етап от развитието на Академията. Това е времето на нейното преориентиране, адаптиране и функциониране в коренно различна от предишната обществено-политическа и икономическа обстановка и в условията на световно двуполюсно противопоставяне. Неговото начало е белязано от борбата за овладяване на Академията от комунистическата партия. Това се постига главно чрез провеждане на чистка сред офицерския състав, въвеждане на политически апарат, създаване на отечественофронтовска, младежка и партийна организация и др. Едновременно протича процес на възприемане на съветската военна наука, която се налага като единна за държавите от Варшавския договор. В годините на студената война се осъществяват значителни организационни и структурни промени, които се изразяват главно в създаване на нови управленски и обучаващи звена, промени в сроковете на обучението, увеличаване на личния състав и др. Основите са поставени от утвърдения през 1951 г. Правилник на ВА „Г. С. Раковски“, който утвърждава съществуването на катедри, факултети, академичен курс и осигуряващи звена. В резултат на извършените след 1989 г. структурни преобразования, днес във Военната академия функционират четири основни звена – Факултет “Национална сигурност и отбрана”, Факултет “Командно-щабен”, Департамент “Езиково обучение” и Институт за перспективни изследвания за отбраната.  

Мисия

Мисията на Военна академия “Георги С. Раковски” – София е да формира бъдещите лидери на Република България, военнослужещи и цивилни граждани, способни да управляват Въоръжените сили и останалите елементи от системата за национална сигурност и отбрана, да побеждават във военни операции и да изпълняват ефективно миротворчески, хуманитарни и други невоенни задачи. Академията осъществява своята мисия чрез:

• обучение на български и чуждестранни военнослужещи и цивилни служители за придобиване на висше образование
• осигуряване на специализирана подготовка на ръководен състав за управленски отговорности в тактическите, оперативните и стратегическите равнища на командване и управление на въоръжените сили, Министерството на отбраната, държавната администрация, структурите и щабовете на НАТО и многонационалните мисии
• извършване на научни изследвания в областта на сигурността и отбраната

Цели

Реализирането на мисията се осигурява от успеха в постигането на целите, които следва Академията, а именно:

• затвърждаване ролята на Военна академия „Г. С. Раковски” като единствена национална институция за висше образование, квалификация и научно-приложни изследвания в областите на военния аспект на националната сигурност, стратегическото ръководство на отбраната и оперативното командване на въоръжените сили
• привеждане на пакета от знания и умения, предоставяни на обучаемите в Академията, към най-високите национални и международни стандарти и осигуряване на сравнимост с този на военните колежи в държавите от НАТО и Европейския съюз, чрез система за поддържане качеството на обучението, осигуряваща съвременно развитие на академичния състав и удовлетворяване на изискванията на обучаемите
• превръщане на академичния състав в една от основните среди за експертна поддръжка на политиката за национална сигурност, отбранителната и военната политика на страната
• създаване на нова информационна среда на обучението и научните изследвания
• поддържане на способности за обучение през цялата професионална кариера
• перспективно развитие на територията и инфраструктурата на Военна академия, отговарящо на ролята й в създаването на стратегически лидери
• затвърждаване водещата позиция на Военна академия „Г. С. Раковски” в Рейтинговата система на висшите училища в България.

Основни задачи

1. да провежда обучение за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалност от акредитираното професионално направление „Национална сигурност” и образователно-квалификационна степен „магистър” по специалности от акредитираните професионални направления „Национална сигурност”, „Военно дело” и „Психология“, и за придобиване на образователната и научна степен „доктор” по акредитирани научни специалности
2. да подготвя настоящите и бъдещите национални стратегически лидери за ръководство на националната сигурност, отбраната на страната и въоръжените сили в съответствие с достойните национални традиции, съвременните световни тенденции и стандартите на Европейския съюз и НАТО
3. да подготвя офицери за оперативните звена за командване и управление, способни да реализират възможностите на въоръжените сили в съвременните и бъдещите съвместни и многонационални операции
4. да извършва научни и приложни изследвания и да участва в разработването на концепции, стратегии и доктрини по въпроси на сигурността, отбраната и военното дело
5. да организира провеждането на процедури за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности
6. да осъществява публикации и разпространява информация по въпроси на националната сигурност, отбраната и развитието на Въоръжените сили на Република България и да допринася за повишаване информираността и разбирането на обществото и политическите сили по тези въпроси
7. да организира публични и професионални форуми за дискусии по проблеми на сигурността, отбраната, въоръжените сили и свързаните с тях международни, обществени и политически процеси
8. да допринася за развитието на гражданско-военните отношения и да укрепва връзките на въоръжените сили с национални обществени и академични среди, да развива партньорство с органите и организациите от системата на националната сигурност
9. да участва в международното академично сътрудничество в интерес на развитието на военното образование, чрез дейността си като представител на Република България в Конференцията на началниците на военни академии в държавите от НАТО и в Консорциума на военните академии и институтите за изследване на сигурността и отбраната
10. да извършва издателска, културна, спортна и други дейности в съответствие с образователните си и научноизследователските си програми