ИСТОРИЯ Софийският университет "Св. Климент Охридски" е първото българско висше училище. Неговата история е въплъщение и продължение на многовековната културна и просветна традиция на българския народ. Началото на организираната образователна система в България датира от втората половина на IX в. През епохата на Възраждането се ражда идеята за откриване на Висше училище. Авторитетът на Висшето училище нараства и с това се утвърждава нуждата от културно-просветна мисия, която то да изпълнява в националното ни развитие след Освобождението през 1878 г. Постепенно Софийският университет става един от авторитетните научни центрове на Балканите, напълно развит европейски тип университет. Днес Софийският университет "Св. Климент Охридски" е най-големият и престижен научноизследователски център в страната. Ректоратът се намира на бул. "Цар Освободител" 15. Факултетът по математика и информатика, Физическият, Химическият и Биологическият факултет, Факултетът по журналистика, Богословският, Стопанският и Факултетът по начална и предучилищна педагогика се намират в отделни сгради, чиито адреси са посочени в справките за отделните факултети. Мисия, визия, цели и задачи на Университета Университетът е първото българско висше училище.Неговата история е въплъщение и продължение на многовековната българска културна и просветна традиция. Открийте за себе си най-големия и модерен учебен научноизследователски център в България със 104 специалности в областта на хуманитарните и природо-математическите науки с помощта на нашия сайт.Софийски университет "Св. Климент Охридски" - София е първият български университет, създаден на основата на открития на 1 октомври 1888 г. Висш педагогически курс при Софийската мъжка класическа гимназия. Много скоро курсът е трансформиран във Висше училище чрез гласувания на 8 декември с.г. в Народното събрание закон, влязъл в сила на 1 януари 1889 г., когато е публикуван Указ № 159 на княз Фердинад в Държавен вестник. През 1904 г. със закон и указ Висшето училище е преустроено в Университет, носещ името на големите негови дарители-родолюбци – “Български университет братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово”. От 1902 г. е учреден празникът на патрона на университета св. Климент Охридски. От началото на 1935 г. Софийският университет официално започва да носи името на своя патрон и то е изписано върху фасадата на сградата на Ректората. През цялата си стогодишна история Софийският университет е бил и продължава да е национално средище за висше образование и научни изследвания с фундаментален и приложен характер. Днес той е най-големият и модерен учебен и научноизследователски център в България и обхваща 16 факултета със 104 специалности. Сградата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, построена със средствата на двамата дарители – братята Евлоги и Христо Георгиеви, е една от архитектурните забележителности на София. Днес тя заема 36 000 кв. м разгърната застроена площ, има 324 помещения, от които 65 аудитории с 6000 места. В структурата на Софийския университет са включени следните основни звена: Факултет по славянски филологии, Факултет по класически и нови филологии, Исторически факултет, Философски факултет, Юридически факултет, Факултет по журналистика и масова комуникация, Факултет по педагогика, Факултет по начална и предучилищна педагогика, Геолого-географски факултет, Физически факултет, Факултет по математика и информатика, Факултет по химия и фармация, Биологически факултет, Стопански факултет, Богословски факултет, Медицински факултет, Департамент за информация и усъвършенстване на учители, Департамент за езиково обучение и Департамент по спорт. В Софийския университет работят голяма част от най-добрите български специалисти във всички области на природо-математическите и хуманитарните науки. Научноизследователската дейност на преподавателите от Софийския университет е съставна част от учебния процес със студентите. По своя характер тя не се управлява, а се подпомага от ректорското ръководство. Тъй като научноизследователската дейност е една от най-специфичните дейности в работата на университетския преподавател, тя трябва да запази своя индивидуален характер. Тази дейност е задължително условие за модерността на съответния преподавател, лаборатория, научен център, факултет. Като самостоятелен раздел от глобалната стратегия на Университета е развитието на международната дейност. Чрез нея в значителна степен се стимулират научните изследвания и се подпомага и усъвършенства учебният процес. Университетът има договорни отношения с над 80 университета от различни страни, стотици съвместни участия в международни проекти от различен тип и многостранни лични контакти с колеги от целия свят. Софийският университет е водещ в страната по брой участници в студентската и преподавателската мобилност и утвърждаването на европейското пространство на висшето образование. С подписването на новата Еразъм Харта през 2007 г. и пълноправното членство на България в Европейския съюз Университетът ще продължи активно да участва в изпълнението на обогатената и предоставяща нови образователни възможности европейска програма "Учене през целия живот”.